Монолог за двама

Мислено ти говоря. Желанието да ти пиша е почти неудържимо. 

Под въздействието на алкохол истини ли се говорят или мислиш, че сме склонни просто да правим глупости? Мисля за теб и рисувам бъдеще, то е до голяма степен розово, тъй както й приляга на една фантазия. 

Правя си планове и се чудя на ум какъв точно живот искам?

Понякога сме запознати с нещо и го приемаме за нормално, то ни харесва и смятаме, че ни приляга добре. Изградили сме желан стандарт и се придържаме към него. Кое ни прави щастливи всъщност - един удобен модел на живот или споделянето му с точно определен човек? 

Ако променим обстоятелствата, моделa, но запазим участниците, тогава изменя ли се степента на удовлетвореност от нещата? Можем ли да бъдем еднакво щастливи в различни сюжети и то благодарение на един точен за нас човек? Обратното, добре ли се споделя приятен сценарий с различни хора? 

Къде се вписва любовта в подобни схеми?
Хората сме така устроени, че търсим добри и лоши страни, правим планове и разиграваме различни истории в главата си. Търсим решения и проблеми извън нас, но рядко оглеждаме първо себе си отвътре. 

Слагаме всичко на кантар и го мерим, без задължително да сме зодия Везни. Тежат ли 13 години толкова колкото и 13 дни, кое определя стойността на нещата?
Винаги ще има безброй и един въпроси, но е важно да започнем да броим не вдишванията, а онези моменти от които ти секва дъхът...